Флирт 2
Сега е пет и петдесет.
И утро е – светлей навън.
Получих аз писмо от теб,
ала ме гони яко, сън.
Но нищо – ще ти отговоря,
защото много ми хареса...
Онази снимка помня, твоя –
на нея си, като принцеса.
За фотографията твоя,
която казваш ми да видя –
ще я погледна, след развоя,
на туй, що пиша в тази “книга”.
Аз, правичката да си кажа –
стихът ти малко не разбрах,
че доста груб е във типажа...
Таз слива, ще ме вкара в грях.
Но, щом за сливи ще говорим,
ще ти открехна малка тайна –
не ми харесва с теб да спорим,
за мляко във “кавга” нетрайна.
Аз млякото, си го обичам –
бозая го от гдето падне,
на ум дори и теб събличам,
и суча нощем, и по пладне...
Повярвай ми в мен интереса,
към теб, не е хич поетичен –
възбуждаш ме, като контеса,
захлупен франт със дух лиричен.
И ако мислиш, че съм женен –
ерген съм стар, заклет-напет,
защото много съм “наперен”,
високомерен и “проклет”.
Такъв съм си – не ми и пука,
а ти каква си, ми кажи?
Дано със теб не спрем до тука,
защото чувствам, че си ти!
П.С. Сега ще се опитам леко,
това, което ми изпрати,
да обработя издалеко –
дано да става за дебати!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
