До мен дойде, подуши ме капризно,
а аз муцунка в твоята опрях,
нослето ми набързо близна...
луната кръгла чак ни завидя.
Погледна ме с очите си красиви,
искрици златни в тях видях,
размаха си опашката щастливо,
и после нежно каза "БАФ"!
"Баф, баф!" - отвърнах многословно,
и хукнахме в лудешки бяг,
любов се ражда - безусловно,
по пясъка златист на този бряг.