Фобия II
обичам те.
Безкрайно се уплаших от очите ти,
които ми се взираха в душата.
Сега без страх заспивам във ръцете ти.
Сега със теб е нежна тишината.
Безкрайно се уплаших от реката
и от нощта, във шепата ти сбрана.
Сега на рамото ти ми лежи главата.
Не се боя до тебе да остана.
Безкрайно се уплаших от целувките
и че във миг изглеждаха... прекрасни.
Сега напълно съм захвърлила преструвките.
Защо съм се бояла не е ясно.
Безкрайно се уплаших, че се влюбих.
Сега страхът през вените изтича -
и ето, май напълно го загърбих,
защото днес безстрашно те обичам.
© Мария All rights reserved.
