Фотосинтеза
Заспивах и се будех, пак заспивах
и кучета ме лаеха в съня.
Завръщах се, копнях и не унивах,
учудена защо не позвъня
на твоята врата и не остана.
Визитата ми стряска те, мълчим.
Защо ли наминава без покана?-
проблясва в мен въпросът ти значим.
Забързвам крачка, търся си мишена,
в която да забия поглед смел.
Ти чувстваш, бях докрай зашеметена
от чара ти, това не би приел.
Обсебена, набирах телефона,
не вдигна, не прошепна свойто "не".
Разминахме се миг преди озона
да се стопи в среднощното небе.
Ще дишам с дървесата диоксида,
ще ти изпращам с обич кислород.
Недей ме припознава, ще си ида,
бездруго губя стимул за живот.
© Светличка All rights reserved.
