Mar 2, 2007, 10:51 AM

Фрина

  Poetry
3.2K 0 2

 

                            

 

 

      Аромата на самотна липа съм Аз,

      влюбено в мен е всяко „да”

      на грешник, дирещ вълшебния ми глас,

      на прелъстения, искащ мойта свобода.

 

 

 

     В мойта власт жадната ти мисъл цъфти

     и ти дириш ме през вечността.

    Мойта гръд в едно с времето тупти.

    Аз имам твойто вечно: „да”.

 

 

 

    Аз горда съм,завинаги чуден цвет

    Аз вечна съм и несама

    От златен ефир и млечна синева е моят свет

    Аромата съм на вечно цъфнала липа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...