Футболни страсти
Maч ще има, тъй дочух,
бързо шортите налух.
Ще се ходи на стадиона,
ще се гледа Марадона.
Хоп, навън съм - и беля,
взе, че силно заваля
Пустото английско време
е за всички тежко бреме.
Бегом марш към хоремака,
влизам, мамата си трака,
дами, баби, господа!
После леко се пререждам
и на глас псувни нареждам.
Продавачката ме гледа
сякаш ям ù сладоледа,
викам ù един чадър,
да не духам нишадър,
тя, горката, ще е проста,
нещо не ми схвана поста.
Втори дубъл, дай умбрела,
да не ти умре козела
Взе, че тоя път разбра,
няма пак да се дера.
Вземам си чадъра значи,
хайде, бегом по задачи,
крайна спирка е стадиона,
да подкрепям Марадона.
Има-няма подир час
се дофтасвам там и аз,
мачът почнал пак без мен,
шибан ми е този ден.
Хвърлям поглед към състава
на зелената морава.
Никъв Марадона няма,
туй ще дай полит измама,
мокър, гладен и сърдит,
целият от гняв пропит,
връщам се обратно вкъщи,
там па тъщата се мръщи.
Казала да купя плод,
да направила компот,
викам ù: ракия няма,
плод ми искаш, нямаш срама.
Влизам в спалнята, където
вместо мойта е детето,
пуснало си порно, гледа,
марш веднага вънка в шеда.
Уиски пие ми със лед,
а ми вика - сладолед.
Тъй ще мине ми живота,
да си имам аз хомота.
Ми да ида до кръчмето
да си облажа сърцето,
там поне не ми се карат,
даже с радост ми помагат
всички кинти да похарча,
утрото да ми нагарча!
© Георги Глушков All rights reserved.
