Nov 16, 2008, 6:50 AM

Г-жа Палмър и Негово величество Чарлс II

  Poetry » Love
1.1K 0 4
В косите й - червени и буйни,
в гласа й - сластен и парещ,
в очите й - дръзки и топли,
се крият мечтите на пораснала и заслепена лейди...


 

Чаша вино, огледало и жена,
покоите на онази лейди в нощта.
Трета чаша, а все още е сама,
самовлюбен поглед - красива рокля избра.

Негово величество тя отново чака.
Файтон и стъпки в мрака -
тя е красивата любовница на краля,
но маската на девица пред хората не сваля.

До болка отдадена на неговата власт,
тя играе ролята си с прекалена страст.
Любовница на краля, но в неговите очи
малката лейди остава кукла на конци.

 

Вдъхновено от книгата ''Вечната Амбър'' на Катлийн Уиндзор =]

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...