На зебра тя пресичала, но невнимателно

без дори да размаха ръце и да викне,

а не е ли покана това, и то обезателна,

човек под колела на камион да се тикне?

И мигом връхлетяла я беда голяма,

тя паднала със крак и прешлени строшени.

но за шофьора това не било тежка драма,

защото карал бавно – с скорост разрешена.

Пищяла тя и гърчела се цялата от болка,

пред погледите на втрещени минувачи.

А онзи троснато ѝ казал: „Какво пък толкоз!

От докторите ще получиш нужните илачи!”

След час линейката дошла със вой сиренен,

екип забързан Габи на носилката положил,

оставяйки  кракът извит под ъгъл странен –

наместването трудно можело да се отложи.

Та Габи се сдобила с операция и куп пирони,

и крак във гипс от пръстите до слабините,

и тежки железа – корсет, същинска броня,

които да държат гръбнака ѝ като занитен.  

Месеци лежала тя и харчела пари спестени,

държавата все пак не може да плати за всичко,

но лошото било, че имало и нерви увредени,

а тя роднини нямала, била съвсем самичка.

Добър приятел в съда с количка я закарал,

там тя разказала за болката и тежките парези,

но съдия невъзмутим виновна я изкарал,

добавяйки: „…и разходите да платите, тези...

Габи вече улиците незаконно не пресича,

със патериците се влачи и ума си опича.

Да, силно копнее на воля свободна да тича.

но няма как, знае го, и сълзите потичат.