Защо ти беше нужно да ме лъжеш,
да ми обещаваш хиляди неща?
Че се влюбих в тебе, знаеш,
и да бъдеш с мене обеща.
Защо ли ти се доверих - не зная,
споделих ти най-личните за мен неща,
но не можех да гадая,
че за тебе просто съм една игра.
Само да те мразя мога аз сега,
да те проклинам за това,
че с мен се подигра
и всичко е било поредната гадна шега.
04.06.2009г.
© Калина Петрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
