Гайдар
Издува бузи и надува
под лакътя затиснат мях,
а тишината се вълнува
и се промъква между тях.
Ручилото не е доволно
и ядно почва да ръмжи.
Изписква гайдата свободно,
а после песен да реди.
И затанцува със ръцете,
гайдарят, сякаш меси хляб.
В окото му, сълза просветва.
Тъгата не навява смях.
Той сякаш с гайдата разказва
за себе си, за младостта
и сгушил я до свойта пазва,
раздава звуци на света.
Какъв тандем невероятен
под купола на този свят!
От звуците им, лъха святост.
Гайдарят с гайда е богат.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
