Галина - 5 и 6
ПЕСЕН ПЕТА
Отново в родината
(Продължение)
Един живот пълен с погрешки...
Бледнеят днес спомени тежки.
Край момини двори минава,
да търси почивка, забрава.
Но няма ги свидни сестрици –
посестрими, мили девици...
По белия свят отлетели,
житейска си участ поели.
Върви и въздиша Галина,
за детството с цветна градина.
Горчиви сълзици пролива:
"Защо ли съм, Господи, жива...".
Край нея играят децата –
любимия син, дъщерята...
В лицата им често се взира,
прилика с бащата намира.
Обича Галина децата,
но чувства, че липсва бащата.
Сърцата са детски раними,
без бащини ласки любими.
Настане ли вечер да ляга...
сънят от очите ѝ бяга...
В сънищата цветни и ярки,
сънува целувки му жарки...
--------------
ПЕСЕН ШЕСТА
Домът на Галина
Домът ѝ – бетонни панели,
свръх бог са снагата прострели.
Затворена като в черупка,
все по-често зеленце хрупка.
Наместо месо и колбаси –
салатата масата краси.
На работа ходи Галина –
учителка в детска градина.
Нелеко изхранва децата
със скромната малка заплата.
Издръжка бащата изпраща –
с тях тока и наема плаща.
Ридае Галина, тъгува:
"Без обич животът не струва".
Пролива си дребни сълзици –
заменила младост с жълтици...
Оплаква тя участ горчива.
Теши се: "Все още съм жива".
Останало цвете самичко,
днес трябва да мисли за всичко;
за дом, за храната, децата –
със спомени тежки в душата...
Едничка си има утеха:
"Добре, че децата не взеха".
Ах, Галя, Галка, Галина,
Земята е цветна градина...
Тя рицари много познава,
но никой сърце не дарява,
на първия рицар преминал...
с попътния вятър в чужбина.
1987 – 1989
ред. 18 ч. 18 януари 2012
("Повеите на любовта" – 3 том)
--------
Така завършва поемата "Галина". Тя е завършила висше образование в моя град. Съдбата ме среща с нея три пъти. Случайно, в деня на нейната сватба. Втория път, когато ѝ отнесох в дома съчинения на Ф. Достоевски, и трети път, когато идва на гости в книжарница "П. К. Яворов", в която работех по това време. Написана въз основа на разговори с нея, в които сподели моменти от живота си. Там където ми липсваха сведения, на помощ ми бе въображението. Оттогава минаха много години. Дали е още жива - мога само да гадая.
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
