Галопиращи спомени за село
Врящото гърне клокочеше на двора,
дечица покрай него се смееха с очи!
Лицата им пресипнали от днешната умора,
пшеницата попивали по родните земи.
На село беше друго - бе слабо осветено,
но светло бе за тях дори по тъмнина!
Усмивките им меки се къпеха в зелено,
изплували внезапно от градската снага.
Но тук сега се сливаха цветистите поляни,
в зората жълти нарциси им светеха красиво!
И сладки церевици под слънцето засмяни,
кат ивички от злато просветваха лениво.
Но щом настане вечер - съзнанието трепери,
луната се разлива във необятно блато:
блед сърп над кръга фенери,
над тях облаци, висящи от небето.
© Димитър Димчев All rights reserved.
