Sep 9, 2008, 7:17 AM

Галопиращи спомени за село 

  Poetry » Landscape
640 0 10

Врящото гърне клокочеше на двора,

дечица покрай него се смееха с очи!

Лицата им пресипнали от днешната умора,

пшеницата попивали по родните земи.

 

На село беше друго - бе слабо осветено,

но светло бе за тях дори по тъмнина!

Усмивките им меки се къпеха в зелено,

изплували внезапно от градската снага.

 

Но тук сега се сливаха цветистите поляни,

в зората жълти нарциси им светеха красиво!

И сладки церевици под слънцето засмяни,

кат ивички от злато просветваха лениво.

 

Но щом настане вечер - съзнанието трепери,

луната се разлива във необятно блато:

блед сърп над кръга фенери,

над тях облаци, висящи от небето.

 

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??