Game over
Отново нелогичен ход, за кой ли път със пешката.
Защо се върнах във играта, щом не я разбирам?
Мълчиш, студено гледаш моята поредна грешка,
с години все една и съща. Дори не я перефразирах.
Дори не се замислих, че тази партия приключи
и че часовникът отмерва времето, но поотделно.
Без чувства, за да побеждаваш – е, не се научих! –
и пренареждам фигурите във вселена паралелна...
И пак на мен най-слабите и черните се паднаха,
а ти – със белите, защото нямаш грехове към мен.
Мълчиш от твоята вселена – безпощадно хладна –
а моят малък свят кърви без думи, тих и победен.
Каква игра, какви ти ходове? Това е твърде смешно –
Давид дори добре не се прицели срещу Голиат.
Това е моята стратегия – да правя грешка подир грешка
извън играта. Game over. Признавам, че съм мат.
© Даниела All rights reserved.
