Сиротни релси в своето очакване,
на нощен влак, преливащ от заблуди,
на совите вдовишкото оплакване
и аз и ти - на гарата за луди.
Със сълзи стеаринови семафора,
зеленото нанякъде прокуди.
И сандвичът за път е просто нафора,
причастие, а църквата - за луди.
Кръстосват криви пръсти нощем линийте,
стрелочник спи. Защо ли да се буди?
Избягвайте я! Няма как да минете,
за никъде е гарата за луди...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави от мен!