Сиротни релси в своето очакване,
на нощен влак, преливащ от заблуди,
на совите вдовишкото оплакване
и аз и ти - на гарата за луди.
Със сълзи стеаринови семафора,
зеленото нанякъде прокуди.
И сандвичът за път е просто нафора,
причастие, а църквата - за луди.
Кръстосват криви пръсти нощем линийте,
стрелочник спи. Защо ли да се буди?
Избягвайте я! Няма как да минете,
за никъде е гарата за луди...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави от мен!