Nov 14, 2010, 7:01 PM

Гаражна разпродажба

Poetry

570 0 0

За какво ми са очи, кажете, хора?
Това, което виждам с тях, ме наранява...
Този мрак и тишина, умора...
О, очите ми вземете, подарявам
и уши, и всички органи сетивни,
за какво са - само болка да нахлува,
и лъжи, и полуистини лъжовни...
По-добре изобщо да не чувам.
Продавам всичко на гаражна разпродажба...
ще се избият кой кое да вземе.
Очи, уши не са ми вече нужни...
сърцето само оставих си за мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0