Feb 2, 2007, 8:56 PM

Гасне и пламти

  Poetry
681 0 3

Разни хора, разни идеали,
най-различни, шарени съдби,
всеки носи своя собствен факел,
пази го по-дълго да гори!

Векове препускат, сменят се сезони,
хората не спират да вървят,
тъй по неизменните закони
факлите ни гаснат и горят!

А добрите стават все по-тъжни,
лошите - по-лоши и коварни,
по са много хората безпътни,
по са малко слънчевите гари!

Всеки носи своя собствен факел,
варди го по-дълго да гори,
много хора, малко идеали,
нечий факел гасне... друг пламти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....