Гаснещи звезди

Угасна небето и в нощ се разби, 

същински кораб потопен сред мечти.

Вятър донесе използвани сънища

и помете розовите пътища.

Поет без каишка и срам,

тича без сили едвам

да хване последна звезда

и да изключи ума си едва.

Уморен, но свиреп се бунтува

да затвори очи той бленува.

Лодката подпали се от тъга

и той изчезна в мъгла.