Угасна небето и в нощ се разби,
същински кораб потопен сред мечти.
Вятър донесе използвани сънища
и помете розовите пътища.
Поет без каишка и срам,
тича без сили едвам
да хване последна звезда
и да изключи ума си едва.
Уморен, но свиреп се бунтува
да затвори очи той бленува.
Лодката подпали се от тъга
и той изчезна в мъгла.