Jan 3, 2021, 9:18 AM

Гаснещи звезди 

  Poetry » Other
252 0 0

Угасна небето и в нощ се разби, 

същински кораб потопен сред мечти.

Вятър донесе използвани сънища

и помете розовите пътища.

Поет без каишка и срам,

тича без сили едвам

да хване последна звезда

и да изключи ума си едва.

Уморен, но свиреп се бунтува

да затвори очи той бленува.

Лодката подпали се от тъга

и той изчезна в мъгла.

 

© Наталия Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??