От гората иде с тътен глух,
с най-дебелия кожух.
Чупи клони, съчки рони,
всички живинки прогони.
Край потока души, души,
търси сочни зрели круши.
А повее ли ветрец
и замирише на медец,
почва да се олюлява
и направо полудява.
Към кошера се втурва,
в миг го прекатурва,
бързо лапа от медеца!
Кой е това?
© Людмила Зарева All rights reserved.
Страхотна си - няма втора като тебе еййййй! БРАВО!!!!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
