SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)
45 261
Feb 10, 2010, 8:51 PM

Гаврош съм 

  Poetry » Other
1110 0 7

 

ГАВРОШ СЪМ.

 

 

 

Гаврош  бе мил.

Все пак си бе дете

                               на   обич и копнеж

и някъде в  гърдите свил

сърце обръгнало,

                             покрито в  скреж

от  всекидневния насъщен обладано.

Гаврош  бе мил,

а лъскави витрините  го глождеха  от рано,

Гаврош  и  топъл чай дори не пил

и в леден скреж  сърцето,

не само то,  студът  е див,

а също   и ръцете, и лицето

изтръпваха  от ледния му порив.

 

Но този скреж  в  гърдите

бе някак си по-лош и крив

му беше  и света. И дните...

Ала  Гаврош  бе мил.

Сърцето му си бе  останало сърце,

ръцете му, макар кирливи -

                                            пак  ръце,

лицето му - гладът с тъга покрил,

си  бе лице – човешко, детско.

Гаврош  е  мил.

Но...  можем ли да бъдем като него.

Признавам си - Гаврош  съм,

                                            но в черупката  си скрил

фалшиво, маскарадно  его.

 

 

 

 

ЕТ МАЧИБО 2010

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е стихотворението. Гаврошовци-много, така че тази тема ще бъде актуална и след 1000 години. Гаврош е всеобщ любимец и няма начин да не се обърне внимание на това произведение! А самото то е прекрасно!
  • Браво!!! Силно, много силно!
  • Темата е вечно актуална... И е поднесена от интересен ъгъл - поздравления за това!
  • Така е Кина - само че сега когато сме се счепкали за насъщния тази тема не вълнува никого. И едв а ли щ е предизвика коментар или интерес в читящите. Но въпреки всичко ми се искаше да го пусна в обръщение - двама да се трогнат значи с двама по добро е обществото ни. Минимален мой принос - но си е мой. Ако и други го направят - може би ще живеем в един по добър свят. Знаеш ли едно момче стояло на брега на морето и хвърляло обратно изхвърляните милиони морски звезди на пясъка , един възрастен човек минал и казал , какво си мислиш , нима можеш д апромениш нещата. Момчето се навело, взело едн а звезда, хвърлило я обратно в морето и казало , аз току що промених нещата за тази звезда. Понякога в грандиозните си идеи забравяме , че с малките постъпки слагаме началото на големи резултати, а големите идеи останали на книга не дават нищо освен излишен харч на пари.
  • И днес има стотици Гаврошовци които жадуват за дом и топлота!
    Стихът ти е много актуален, хубав е!
  • Благодаря ти Ведрина, много силни думи, оценката е много висока и ласкае да я чуе човек, но нямам право на тях. Не защото с а отговорност, а защото н е мисля , че мога да бъда сравняван с идоли в българската поезия. Не от стеснителност го казвам, а от реализъм и критично отношение към себе си. И въпреки всичко си ти благодаря сърдечно.
  • Спомних си "Братчетата на Гаврош"!!! Ти целия скован от злоба си,....
    "Но този скреж в гърдите
    бе някак си по-лош и крив
    му беше и света. И дните...

    Мечтите на този Гаврош са същите, топъл дом и меко халище!!!
    Нима има и сега - хиляди гладни Гавроша!!!
    Стихотворението надминава това на Смирненски по стойност!!!
Random works
: ??:??