ГАВРОШ СЪМ.
Гаврош бе мил.
Все пак си бе дете
на обич и копнеж
и някъде в гърдите свил
сърце обръгнало,
покрито в скреж
от всекидневния насъщен обладано.
Гаврош бе мил,
а лъскави витрините го глождеха от рано,
Гаврош и топъл чай дори не пил
и в леден скреж сърцето, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up