Гаврош съм
ГАВРОШ СЪМ.
Гаврош бе мил.
Все пак си бе дете
на обич и копнеж
и някъде в гърдите свил
сърце обръгнало,
покрито в скреж
от всекидневния насъщен обладано.
Гаврош бе мил,
а лъскави витрините го глождеха от рано,
Гаврош и топъл чай дори не пил
и в леден скреж сърцето,
не само то, студът е див,
а също и ръцете, и лицето
изтръпваха от ледния му порив.
Но този скреж в гърдите
бе някак си по-лош и крив
му беше и света. И дните...
Ала Гаврош бе мил.
Сърцето му си бе останало сърце,
ръцете му, макар кирливи -
пак ръце,
лицето му - гладът с тъга покрил,
си бе лице – човешко, детско.
Гаврош е мил.
Но... можем ли да бъдем като него.
Признавам си - Гаврош съм,
но в черупката си скрил
фалшиво, маскарадно его.
ЕТ МАЧИБО 2010
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.
