Гергева несбъдната мечта
Прескочи Герги двора у сабаалян -
към момината сòба даде знак -
подфърли камъче, обаче счупи
джама покрай тейковий оджак,
понеже 'сяка нощ натам слухтеше
и в мозъка му беше 'се баджак -
на сладка Минка, дето в сън любèше
и искаше я пак и пак, и пак...
Надзърна мòма скришом зад стеклото,
подаде се на стария чардак,
усмихна се, подфърли росна китка -
дано да си я хване той с мерак.
Ама не щеш ли, се подаде баба
и явно беше пак без очила,
та... момината китка взе и сложи
под кърпа зад ухото - ей така,
щот' беше си сънувала до скоро
как в младост дядото вода напи -
тъй, сякаш днес. И росна китка
от либе скришом хваща и я крий.
* * *
Остана Герги наш така без цвете!
Пък гòркият, пре-зрял юнак
кроеше плановете - как без битка
ще му пристане Минка в мрак.
-----------------
*оджак - огнище
© Петя Кръстева All rights reserved.
ха ха! Развесели ме!
