Гергьовско
Аз не искам за тях да говоря...
Тези страници тук за какво са
с избледнели от времето хора,
без претенции, хленч и въпроси.
В това време вонящо, греховно
на затънали вкупом в блатото,
да покажем на дело отново
светъл пример за битки над злото.
Ти кориците, целите в плесен,
разтвори, да усетиш ò време
как са пишели своята песен
под свинеца, на вихрено стреме.
Как мечтали са те свободата
и на нивата тук, в чернозема,
са посяли реколта богата,
та от тях житно зрънце да вземем.
На гергьовската пълна трапеза
нека всички да станем тук прави,
да помолим за прошка онези,
с бръни сухи и длани корави,
дето своята кръв са проляли
и с любов цял живот са копнели,
за да видят през облаци бяли
агнеците в кошари заблели.
Аз не искам за тях да говоря...
Саможертва – велика и скромна.
Само ниско поклон да им сторя,
храбростта на Гергьовден да спомня.
© Иван Христов All rights reserved.
