Героизъм от порой
С благороден, чист елит
и народ – морален, смел,
що е устремът – фалит,
що въртим се тъй без цел.
Щом лъжата е престиж,
истината – автогол,
щом растем в алъш-вериж,
сред прогреса – бос и гол.
Щом ни управлява страх,
бедност щом ни унижи,
щом не можем със замах
да изчистим куп лъжи.
Псуваме или мълчим,
или бягаме с мерак,
все така ли ще вървим,
сигурно, е, няма как.
На каишка и под строй,
сред калта и до уши.
Кой да ни спасява, кой,
кой ли да ни утеши?
Щом герой са до герой
там, най-горе и отпред,
с героизъм от порой,
с благородство, но от смет.
А пък ние сме народ –
тих, послушен, услужлив –
лее кървавата пот,
с благодарност, че е жив.
© Милена Френкева All rights reserved.
