Apr 10, 2011, 8:18 PM

Герой

  Poetry
888 0 0

На детството ми пролетните дни

пазят образа ти - скъп и благ -

и аз помня - засмяна потъвах в засмени очи,

чужди на болка и мрак.

 

И ръцете ти, силни и топли,

аз помня от малко дете,

те през дните ме носеха леко

към на живота приказните брегове.

 

А сега някаква мъка се вряза дълбоко

и очите тъмнеят дори,

защото животът те люто поряза,

и теб, и твоите мечти.

 

Но иззад чертите, които времето издялка,

и зад на усмивката ти кривия завой,

още виждам се подава

на детството ми светлият герой.

 

Защото геройство е, мисля, да ставаш

след всеки шамар на безименно зло

и с усмивка праха да избърсваш

от натежалото с бръчки чело.

 

И в моята кръв геройство тече,

късче от твоята душа,

и нищо не може в праха да ме свлече,

защото на герой съм дъщеря.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...