Глад
Глад
Животът ми е дрога... но пък и отрова -
велика еуфория, но също - болка, вик.
Проспах си шансовете като дневна сова...
Но за сърцето любовта е моят наркотик.
През всички дни за нея все съм абстинентен.
Постигам щастие, щом мога нещо да раздам.
В такива случаи дори най-малкият момент е
надрусване духовно като на молитва в храм.
Кръвта ми страда - любовта е в недоимък...
Жадува дозата ù със пустинна жар.
Съдбата ми пробутва своята токсина...
Пък аз съм петимен за божи (и човешки) дар.
Той не е някаква отвлечена нирвана,
не е пари и не е злато, не е вещ,
а мир като след пушене марихуана,
сълзица чиста на едната гола чест.
С детето на душата си я прогнозирам.
Дори да бъде само капка в розов цвят,
направо във сърцето ще я инжектирам,
заситил с нея наркотичния му глад.
© Върбан Колев All rights reserved.
