Чаша с вода. Спринцовка. Памук.
Кафяво прахче в найлон.
Малко в кръвта ти... малко в моята.
Две жадни ръце - заложена стръв.
Затварям очи с разхвърляни мисли.
Сърби ме кожата. Тялото не държи.
Хероин по масата. Хероин във кръвта ми.
Хероинът във мен не мълчи.
Говоря нещо, без да разбирам,
очите ми са в полукръг.
И гади ми се! В себе си заспивам,
а вените са гладни... ВТОРИ път.
© Даниела Пенева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
