все още със сила в мойте крила,
търся своята суша в морето,
къде да отдъхна, къде да се спра.
Горе, високо, щастлив и доволен,
синевата за мене е храм,
самозабравен във полета волен,
свободен съм, волен, но сам.
Като гларус самотен над скалистият бряг
ще кръжа до последна умора -
сред вятъра леден, сред бури и сняг,
далеч от животни и хора.
Като гларус самотен с уморени крила, ...