Apr 7, 2009, 9:40 PM

Гласоподавател

968 0 0

В България няма нещо наред,

всеки гледа да е отпред,          

всеки се точи на държавния комат

и иска да го наричат дипломат.

 

Станишев взе мандата този път,

но провали се и той, айзък

и без да знае,

всеки му гроб копае.

 

Вече, отдавна новият премиер се избира,

но каква ли ще е този път коалицията

и дали поне един от политика ще разбира,

или отново ще ги пращаме в полицията.

 

Но Станишев вика с пълен глас,

че правителството е негово в този час:

и всички вий заставате пред менеее...

и падайте на коленеее...

 

Идват избори, капании нови

и всяка партия мотото си обмени.

Кой негодува срещу парламента пак!

Кой пък евросъюзът му е враг!

 

Но по време на капанията голяма

има за всички храна  и почивка в Панама

и кебапчета, и кюфтета до насита в този час,

само и само за тях да дам своя глас.

 

И така, веднъж на четири години,

чувствам се като цар,

със стени нови боядисани

и облечен като гъзар...

 

Ех, как се моля на Бога,

да направите министерството с два рога,

всяка година да мога да гласувам за вас,

че веднъж годишно да съм наяден и аз!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джон Ретъл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...