Гласовете на нощта
Посреща рицарят нощта
в гора дълбока и студена.
Тревожи идното гръдта,
тъжù душата наранена
и няма сили да се бори.
Духът на гарвана говори:
- Не падай ти на колене!
Щом болка е, любов това е!
Не казвай " Всичко свърши... " , не!
Защо сърцето се терзае?
Все още жив си и светът
не свършва с обич, а е път
към нея с откровена гръд!
Не ще те отведа отвъд!
Живей във всеки следващ ден
от лъч вълшебен озарен!
Измъчва рицаря в нощта
прекрасен и далечен спомен.
След " Сбогом" скита по света
и чувства се безкрай бездомен.
Какво ли не можа да стори?
Духът на бухала говори:
- Не се предавай и за миг!
Тъй приказно е да се влюбиш!
Със чар пленява нежен лик,
но ум не бива ти да губиш!
Блажена любовта изглежда,
но тя и в слепота отвежда!
Най- чисто в мрака тя проглежда
и вярна ли е - е надежда!
Живей във всеки следващ ден
от лъч вълшебен озарен!
Усеща рицарят - нощта
възвръща силната му воля.
Не му приляга слабостта,
не иска вече тъжна роля.
Желае смисъл и простори.
Духът на вълк един говори:
- Съдбата, тя е с нрав суров
и лицемерна, и лукава.
Харесва робите! Любов
и правда подло опетнява!
Бъди свободен и мечтай,
да си самотен не е край!
Душата своя опознай,
на зов чудесен се отдай!
Живей във всеки следващ ден
от лъч вълшебен озарен!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
