agferdousi65 (Асенчо Грудев)
655 1637
6.11.2021 г., 9:57 ч.

Гласовете на нощта 

  Поезия » Оди и поеми, Друга
885 7 19

Посреща рицарят нощта

в гора дълбока и студена.

Тревожи идното гръдта,

тъжù душата наранена

и няма сили да се бори.

Духът на гарвана говори:

- Не падай ти на колене!

Щом болка е, любов това е!

Не казвай " Всичко свърши... " , не!

Защо сърцето се терзае?

Все още жив си и светът

не свършва с обич, а е път

към нея с откровена гръд!

Не ще те отведа отвъд!

Живей във всеки следващ ден

от лъч вълшебен озарен!

 

Измъчва рицаря в нощта

прекрасен и далечен спомен.

След " Сбогом" скита по света

и чувства се безкрай бездомен.

Какво ли не можа да стори?

Духът на бухала говори:

- Не се предавай и за миг!

Тъй приказно е да се влюбиш!

Със чар пленява нежен лик,

но ум не бива ти да губиш!

Блажена любовта изглежда,

но тя и в слепота отвежда!

Най- чисто в мрака тя проглежда

и вярна ли е - е надежда!

Живей във всеки следващ ден

от лъч вълшебен озарен!

 

Усеща рицарят - нощта

възвръща силната му воля.

Не му приляга слабостта,

не иска вече тъжна роля.

Желае смисъл и простори.

Духът на вълк един говори:

- Съдбата, тя е с нрав суров

и лицемерна, и лукава.

Харесва робите! Любов

и правда подло опетнява!

Бъди свободен и мечтай,

да си самотен не е край!

Душата своя опознай,

на зов чудесен се отдай!

Живей във всеки следващ ден

от лъч вълшебен озарен!

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

9 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??