Гласовете на нощта
Посреща рицарят нощта
в гора дълбока и студена.
Тревожи идното гръдта,
тъжù душата наранена
и няма сили да се бори.
Духът на гарвана говори:
- Не падай ти на колене!
Щом болка е, любов това е!
Не казвай " Всичко свърши... " , не!
Защо сърцето се терзае?
Все още жив си и светът
не свършва с обич, а е път
към нея с откровена гръд!
Не ще те отведа отвъд!
Живей във всеки следващ ден
от лъч вълшебен озарен!
Измъчва рицаря в нощта
прекрасен и далечен спомен.
След " Сбогом" скита по света
и чувства се безкрай бездомен.
Какво ли не можа да стори?
Духът на бухала говори:
- Не се предавай и за миг!
Тъй приказно е да се влюбиш!
Със чар пленява нежен лик,
но ум не бива ти да губиш!
Блажена любовта изглежда,
но тя и в слепота отвежда!
Най- чисто в мрака тя проглежда
и вярна ли е - е надежда!
Живей във всеки следващ ден
от лъч вълшебен озарен!
Усеща рицарят - нощта
възвръща силната му воля.
Не му приляга слабостта,
не иска вече тъжна роля.
Желае смисъл и простори.
Духът на вълк един говори:
- Съдбата, тя е с нрав суров
и лицемерна, и лукава.
Харесва робите! Любов
и правда подло опетнява!
Бъди свободен и мечтай,
да си самотен не е край!
Душата своя опознай,
на зов чудесен се отдай!
Живей във всеки следващ ден
от лъч вълшебен озарен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
