Oct 16, 2012, 5:46 PM

Гласът, ръцете, китарата ти

  Poetry » Love
1.2K 0 4

Гласът, ръцете, китарата ти 

и мислите ти за мен
е творческо раждане 

на мелодии и думи.
Рисуваш с цветове топли и светли,

 в очакване
да се получават изненади.
Танцуваш, 

украсявайки тялото и очите си
с чувствени емоции.
Вятърът, топъл тих и кротък
в присътвието на звезди, нощ, луна,
допринася красота, вълнение, сърцебиене.
Изгледите на лицето ти 

при различни реакции
от нашите теми на разговаряне
подаряват романтика
и малко по-малко мъничко щастие,
което значи всичко, въздухът е чист.
Вдишвам смисъл и се възхищавам на погледите,
гласа с думите ти.
Живея сега и
съм във времето

 на безвремие, безсмъртие, спасение.
Присътвието и искането ти да си до мен
е сила, на която спонтанно се отдавам
и като човек влюбен се кръщавам.

 

                                                                                                              Г.Ф.Т

                                                                                                      За Джошуа

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Табаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...