Гледайки назад, да вървим напред
Мога ли назад да се обърна
и превес на спомена да дам?
Значи ли, че с туй ще се завърна
към миналото даже и от срам?
Миналото с време си отива...
Никне ще над него и трева.
И във спомените то изстива,
щом като сме всички без глава.
Но без минало пък за къде сме?
Имаме ли бъдеще напред?
Тъй във бъдещето без адрес сме
и ще се проваляме наред.
Нека с гордост минало да помним.
Нека грее българската кръв.
И единни нека се запомним,
та народът ни да бъде пръв.
Гледайки в историята славна,
нека трайно да вървим напред.
Туй е мисията наша главна –
да си сложиме страната в ред.
© Никола Апостолов All rights reserved.
