Jun 17, 2025, 6:38 AM  

Гледане на света

  Poetry
318 0 0

 Гледане на света

 

Погледът е връзка

Със света. С живата

Природа. Погледът

Поражда мисли,

Чувства. Импулс за

Действие е той.

А действието всяко

Вика друго -

Второ, трето.

В танца на деня

Човек се впуска.

Действията 

Викат

Волята когато

Усилие, усилия

Изискват те - по

Естествен начин.

 

Усилията, напрежение

И труд - това са за

Човека 

Полезни, нужни

Състояния.

Трябва да се смятат  

Те за упражнение,

За път

Към търсената

Радост.

 

Да се човек радва и

Удовлетворява

на скромните

Си свои победи малки 

Естествено това е,

Просто. Да живее той

Се

Учи ненапразно.

Не в пустота,

Безсмислие,

Нерадост.

 

Да се гледа

Красотата на света

И да се в нея

вмества и

Намесва към добро -

Смисъл несъмнен

Е на живота на

Човека - в неговите 

Дни, в часовете 

светли, тъмни,

Полутъмни.

 

Мисли си човека

Нещо, преживява

Своите моменти

Към дело някакво

Се устремява.

Но работата

Не върви, трудно

Той върви напред.

Да се огледа се

Тогаз налага в

Природата наоколо.

Тя зове го той

Да види предмети

Нови - някое дърво,

Тревичка, небе и

Птица - щъркел или

Лястовица. Мисъл

Нова ще му дойде,

Решение ново,

Действие ефектно,

Ефективно. 

 

Природата

На бога Род съпруга е,

Екран на мисълта

Небесна. Гледай,

Слушай,

Виж, мислѝ.

Искат твоите богове

И хора, твоите

Отредени същества

Да извършиш нещо.

Гледай, после

Направи го - осъществи

На дело своите

Мисли. Творец стани

На

Новата си,

Неочаквана

Действителност

Красива. Герой бъди

Стани и ставай

Малък

Всеки ден и час.

 

***

 

Слава на Велес

 

Ура

 

Лесничея

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леснич Велесов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...