Глухи за поезията, дори за Бог
На кой му пука за поезията бедна?
Къде е мястото ѝ сред бетона?
Да, хвалена е, че била безценна,
че е гнездо на Любовта и стона,
че е прониквала в човешката душа,
че дава образ на невидимото...
Но няма място във реалността,
това е, колкото и да боли, тук истината!
Та в нея даже Божите слова
нечути губят се, излезем ли от църквите...
Навън бушуват бури, плаче тя
и във сълзите ѝ... се къпят мъртвите...
И във сълзите ѝ се къпем ние,
макар и живи, уж, но колко сме?
Достатъчно ли е сърце в човек да бие,
щом глух е той за Бог и стих в това сърце?...
30.10.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
