Глупавите и несвързани мисли на графоманката...
Аз ли съм глуха,
или ти си ням?
Говори ми - аз хора не ям.
Всичко е толкова просто,
чак в рими приготвено.
Това е стихотворение -
не е за ядене...
Сънувах розови прилепи
и бели крокодили
да събират мед
от еднолистни детелини.
Луната си правеше
слънчеви бани,
а кайсия събираше
от небето рапани.
Аз ли съм умна,
или ти си глупак?
Тиган под налягане
с хартиен капак -
ще (се) гръмна ако мълчиш,
ще стана на пух без прах.
Зайченцето бяло
понякога е черно.
И ако аз съм поет,
то значи това е омлет.
Приятно ядене...
© Сюзън Смърт All rights reserved.
