Глупаво мислено - неграмотно написано
…..И станах глупава
Да. Демони ме разяждаха
За други цветя - мен ухажваха.
Бях пристан (от пясък ме изграждаха)
Отвсъде Учители ме обсаждаха -
какво ли в мене не посаждаха…?!
Хиляди смърти - на изпит ме късаха
(Прилепи глухи мъдрост ми ръсеха)
……………………..И станах глупава
Удобни амнезии все ми напомняха,
да не пускам на бис „стомната”…
И станах глупава…………………….
Ангели уж все ме обгрижваха…
а, на талази куршуми ме близваха…
Рикошетни ответи – зазиждаха.
………………………И станах глупава
Срещах на прага непотеглили още мечти
На лъжа откровена - давах простор, да кънти..
На литнала нишка аз казвах „Арианда, поспри!”
Безродна любов увещавах – роди!
...И станах глупава………………..
И когато демонстрирах мъдрост -
други го приемаха за дързост.
И умирайки си да съм глупава за малко -
намираха у мене поведение тъй жалко……..
…….Някой ли мене не разбра,
или диря оставих с чужди стъпала?
.....На нови дрехи – пришивах им кръпки..
На лъскави спици – поставях им тръпки
И стъпвах по терлици
(дори) в най-мерзки душици
Сомбра бях - за бедуини,
незнаещи, че бродят сред руини
………………………………И станах глупава
И слушах песента на колелетата -
застивах както нощем спят лалетата
И станах глупава.
На мойто Горе – повреда се оказа в рупора.
Щях ли да го заглуша, ако не бях тъй глупава?!
…….....И тръгвам да усиля рупора -
за ремонт ще го приготвя в куфара
Толкоз нещо за ремонт съм струпала!
Дано не се окажа глупава -
наведнъж да ги поправя -
че как тогава ще се справя,
като тъй съм много глупава?!
......................
Рупора – сама го бях изключила (признавам)
Знаех си, че оглупявам.
Р. П.
© Ренета Първанова All rights reserved.
