През прозореца наднича
белоснежна чистота.
Сняг облякъл е земята.
Приказна е красота.
Роши - котето, се чуди
с ококорени очи.
Нещо бяло вън се мъдри,
мляко е това, нали!?
Я да ида да го близна.
Вкусничко ще е това.
Малееее, колко е студено,
гърлото ме заболя!
Лапичката ми измръзна,
а мустакът стана лед.
Що за мляко изстудено
наваляло е навред?
Няма да го хапна вече!
Искам топло, като крем!
Слънчо, хайде покажи се,
млякото стопли за мен!
© Таня Мезева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
