Как искам да подишам тишина,
в тая ароматна, късна вечер,
приседнала под някоя звезда,
да слушам на щуреца песента.

На верандата до мене да гориш,
една светулка да разпръсква тъмнината,
във въздуха ухае на липа,
божествен лек е тишината.

Без думи нека си говорим,
дишаме с отворени души,
в косите ми пръсти да заровиш
и още да си помълчим.

И потънали в обич,
сред магична тишина,
с теб луната да изпратим
и посрещнем заранта.