Глътката моя живот
Когато те няма, не мога да чуя
гръмкостта на тишината от сипещ се сняг.
Когато те няма, не мога да видя
красотата на отрупано пролетно клонче със цвят.
Когато те няма, не мога да сетя
топлината на слънчевия есенен лъч.
Когато те няма, дълго аз бродя
не усетила летния сипещ се дъжд.
Когато те няма, болка се стича
от въздух нестигащ от самотата до мен.
Когато те няма, аз спирам да дишам,
защото си глътката моя живот.
© Яна Танева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
