Глътката моя живот
Когато те няма, не мога да чуя
гръмкостта на тишината от сипещ се сняг.
Когато те няма, не мога да видя
красотата на отрупано пролетно клонче със цвят.
Когато те няма, не мога да сетя
топлината на слънчевия есенен лъч.
Когато те няма, дълго аз бродя
не усетила летния сипещ се дъжд.
Когато те няма, болка се стича
от въздух нестигащ от самотата до мен.
Когато те няма, аз спирам да дишам,
защото си глътката моя живот.
© Яна Танева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
