Блудкави пръсти стиснаха вътрешностите ми. Премаля ми. Не можех да го понасям.
До преди се излизаше с него. Беше обятелен, остроумен, знаеше вицове и къде да
ме заведе преди да съм се досетила, че желая. Имаше присъствие, често коленете
ми омекваха и се задушавах преди да ме е доближил. Умееше и да мълчи когато се
нуждая и да отсъства от тялото си когато се нуждаех от мъжка кукла пред която
мога да си позволя да се държа така както си позволявах да се държа единствено
на сама. Нямала съм сериозни намерения. Той беше просто един от компанията. Със
сладникавият си жест ме накара да го намразя. Какво си мисли, че всяка жена ги
харесва тези неща, че може да се държи безнаказано красиво, а не печено и
реалистично. Че ще ме трогне, ще ме накара да се замисля или да се разчувствам
като пред сапунена опера. Подцени ме и ме обиди, дълбоко ме засегна с това, че
ме мислеше за момиченце или за средностатистична леличка която с малко лиготия, ...