Гневът на Ботев
Там, от белия ни Дунав,
той поел е към върха
и пронизан от куршума
е прекрачил вечността.
Днес към паметника гледа
свъсеното ни небе –
няма кой да го последва,
хората да поведе.
В паметта ни той наднича
и след век един, след два
тук на длан в земята тича
тази Ботева следа –
по зелените полета,
по високите била,
в този паметник с излета
сплав от думи и дела.
Ако някой му откъсне
камъче или пък стих,
Ботев, гневен, ще помръкне
и ще викне: „Аз простих
на предателите нисши
и на робските души,
но историята, вижте,
как с перо се днес руши!
Някой там я пренаписал
за пари – една торба –
и решил, че няма смисъл
вече моята "Борба”!
И навярно се срамува
от героите си той.
А Европа вече чува
тук площадния прибой –
знаци за промени важни,
чувството ни за вина.
Политиците продажни
мутренските правила
в парламента как налагат –
туй не мога да простя! –
Ще прекрача бронзов прага
роба пак да поведа!”
© Иван Христов All rights reserved.
