Гнездо
Църкво моя църкво, я кажи,
аз съм твоят щъркел горделив,
но защо е топло върху теб
и се чувствам толкова добре?
Скитам къде скитам през деня,
вечер все долитам, за да спя
в своето гнездо, което ти
горе нависоко ми крепиш.
Църкво, ти приличаш на жена:
кой ли еретик не те позна
и не ти се врече във любов,
без да разбере, че вижда Бог...
Пазиш под сърцето си олтар,
колкото едно дете е стар,
в него светлината ти мълчи,
чиста като страдащи очи.
Колко е уютно върху теб!
Долу – купол, горе е небе,
по средата – моето гнездо.
(Вече знам защо е топло то.)
Сам съм, църкво златна, много сам,
но за теб душата си ще дам.
Я ела в гнездото ми, ела,
църкво топла, знам, че си жена.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
