Feb 16, 2007, 5:42 AM

Гняв

  Poetry
890 0 3
Преставам да мълча и да си трая,
ще правя веч каквото зная.
Преставам всекиму да правя път,
защото нервите ми май са кът.

Ако пред мене прав зашаваш,
за здравето си май забравяш.
Недей да мислиш, че съм безобиден,
защото образа ми е привиден.

И знай, че аз съм лицемер,
и внимавай че макар и с капкомер,
ти в чашата на моето търпение наливаш,
и после зъбите си ще събираш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Беков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...