Гняв
даде ми само болка и гняв.
Какво ми отне, моя любов -
чувства и емоции изпепеляващи!
Боли ме, любов, за това, че ми отне
всичко, което някога имах и чувсвах.
Сбогом, любов! Сега ти и аз сме разделени,
сега, любов, ще узнаеш моя гибелен гняв.
ТИ ме накара да страдам и копнея,
но за какво, любов, за невъзможното ли?
ТИ ме накара да пиша стихове и да мечтая,
но за какво, любов, за нещо, което е тъй далечно от мен!
Защо, кажи ми, любов, всичко, до което се докосна,
се превръща в развалина и в самота?
Защо, кажи ми, любов, ти ми отнемаш всичко,
защо, кажи ми, любов, е тази мъка и този гняв в сърцето ми?
Какво ми даде ти, любов,
само разочорование и тъга?
Какво ми даде ти любов,
само болка и тъга в душата!
Върви, любов, при нея, момичето, което ми отне,
върви при нея, за да и дадеш чувства и емоции,
каквито ми даде на мен, с които само пострадах!
Сбогом, любов! Добре дошла, самотата моя!
© Пацо Танчев All rights reserved.
