Гоце Делчев
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Никому ненужен малък град,
толкова далечен, непознат,
ти за мене бе ужасен ад,
а сега си спомен чист и свят.
Град без бъдеще и без надежда,
ти забравен си дори от Бога!
Днеска споменът към теб отвежда,
а се лъжех, че без тебе мога.
Град на леки и безгрижни дни,
на добри и истински другари,
на любовни пламващи пожари,
на живот – без драми и сплетни.
Град на спомени – сияйни, скъпи,
и химери – глупави и тъпи,
на наивна вяра в своя род
и мечти за по-добър живот.
Вярвах, че не си ми нужен ти,
исках да съм по-далеч от тебе.
Днес пъстрееш в сивите мечти
и от въздуха си по-потребен!
Но защо, когато имам много
и животът е така красив,
не разбирам колко съм щастлив,
а отсъждам глупаво и строго?!
Вече знам кое си заслужава
и кое наистина си струва;
знам, че то с пари не се купува
и че всеки жив го притежава.
Та това са първите любови
и семейството ми, и другарите,
може другаде да срещна нови,
ала те не ще са като старите.
Другаде, възможно е, живота
да е по-добър, да бъде рай,
ала днес твърдя навред с охота:
„Най-красив е Родният ми край!“
***
Ти си меко слънце в зимен ден
и във вечер лятна ведър хлад,
ти си най-безценното за мен,
мой любим провинциален град!
Писано: 2014-2015, София
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
