Aug 29, 2007, 11:41 AM

Годината свършва

  Poetry
726 0 1
Чувала съм,
че годината свършва.
Виж, нямам време
да се замислям... тепърва.
Завърна се щастието ми!

Да имах друго,
а не онова, което имам
не искам!
"Щастието ми се завърна!" -
по улиците викам!

Добре изглеждам,
и добре се чувствам
(днес поне) -
откривам парчета
талант
по всяко сиво паве.
              
Чувам и виждам, че
стават големи събития,
исторически пак, вероятно:
а аз ги посочвам и само си казвам:

Така ми върви невероятно!
 
Наистина не съм скочила
най-далече на троен скок,
не съм победила шампионите,
и не се сравнявам...

Не съм се снимала още
във филм -
но често си представям..

Не съм задържала
някои приятелства,
но дали съжелявам?

Не съм още умряла за кауза,
но не защото не съм вярвала,
по-скоро: не са ми интересни
каузите - нито една!

Завърна се щастието ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Венева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....