evgeniagenka (Генка Богданова) evgeniagenka (Генка Богданова)
22 421
Dec 12, 2010, 9:32 PM

Годините отлитат

2.6K 0 9

Го­ди­ни­те от­ли­тат ка­то пти­ци.

Го­ди­ни­те те­кат ка­то ре­ка.

Грее мъ­д­рост в тво­и­те зе­ни­ци,

но в тях бле­щу­ка мъничко тъ­га.

 

Се­га си ка­то ще­д­ра ни­ва.

Се­га си ка­то плод уз­рял.

Ра­дост, но и жал пре­ли­ват –

жи­во­тът на зе­ни­та си е спрял.

 

След те­бе тол­ко­ва го­ди­ни

 се ви­ят ка­то път сре­б­рист.

Бле­с­тят на мла­до­ст­та ти не­бе­са­та си­ни,

на зрелостта ти  не­бо­с­к­ло­нът чист.

 

На­ли­ват сла­дост ка­то пчел­на пи­та

 кра­си­ви спо­ме­ни за ми­на­ли­те дни -

за труд, ус­пе­хи, дни че­с­ти­ти,

 лю­бов, ме­ч­ти, чо­ве­ш­ки до­б­ри­ни...

 

Бо­гат си днес с то­ва­ра це­нен

на из­вър­вя­ния до­с­той­но път,

с лю­бов - съ­к­ро­ви­ще без­цен­но,

да­ри­ла те с де­ца, с се­ме­ен кът.

 

Пред теб се вие път да­ле­чен

и ча­кат още мно­го дни.

Вър­ви след по­ри­ва сър­де­чен!

ЧО­ВЕК добър  до края ос­та­ни!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0