Крача свободно по мократа трева,
облечена във снежнобяла риза.
Тичам благодарна на дъжда
и се чувствам като жрица.
Тревата гъделичка нежно моите нозе,
останала потъпкана след плахите ми стъпки.
Гледайки невинно със очите на дете,
в главата ми прелитат спомени и тръпки.
Събличам бавно бялата си дреха
и усещам коприната по свойто тяло.
Чувствам се тъй жива, чувствам се тъй лека.
Хвърлих на земята едно лъжливо наметало. ...