Гола, нахална и... мъдра,
с умисъл за прощаване.
Махам с ръка и тръгвам,
"сбогом" е силно казано.
Дълго ще ме разнищват
от всички страни под лупа.
Другата в мене си трае.
Каузата им - пердута.
Звездният прах в косите ми -
стружки от пътя?
Така е.
Само ме няма тялом.
Или съм в теб. За прикритие.
© Христина Комаревска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
