Dec 17, 2008, 8:16 AM

Голгота

  Poetry
533 0 2

            ГОЛГОТА

 

 

С целувка Юда ме предаде.

Той знаеше - не съм Христос.

И общи бяха нашите идеали,

останах в дома му гост.

 

 

Бавно тръгнах към Голгота,

приведен под житейски кръст.

Препъвах се отблъснат, потен –

в пустееща, горяща пръст.

 

 

Но ето ме – останал жив.

Вървя от обида прободен.

Защо оставам милостив?

 

                  … Предаден, но свободен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мимо този стих който Петя е написала ми е любим!Надявам се да ти хареса и да го използваш по-често!Той дава много сила!Стиха е много добър!Браво!
  • Хубав стих!

    Когато си на дъното на пъкъла
    Когато си най тъжен и злочест
    От парещите въглени на мъката
    Си направи сам стълба и излез
    Светът когато мръкне пред очите ти
    И притъмнява в тези две очи
    Сам слънце си създай и от лъчите
    Създай си стълба и по нея се качи
    Когато от безпътица премазан си
    И си зазидан в четири стени
    От всички свои пътища премазани
    Нов път си направи и сам тръгни
    Трънлив и зъл е на живота ребуса
    На кръст разпъва нашите души
    Загубил всичко, не загубвай себе си
    Единствено така ще го решиш
    (Дамян Дамянов)

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...