Jul 10, 2013, 9:34 PM

Голотата

  Poetry » Other
920 0 4
    Напиши нещо с пръст по гръбнака ми.
Голотата е път. И покана.
Разсъбличаш ме с мисли. И шепоти.
По душата браздиш. Разлюляваш
всяка клетка от тленното тяло.
А мълчиш. И мълчиш до възкръсване
и до парещ света ми обител.
Много малко остана до съмване.
Много малко. Сънувай ме. Виж ме.
Напиши нещо с пръст по гръбнака ми.
Напиши и мълчи. Ще позная.
Голотата е път. И спасение.
А необичана... е само рана.


~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...